Ето защо Кирчо атакува Иван Иванов!

Причината 350 милиона лева, които вместо в джоба на олигарси, останаха в държавата.

Едни невидими 350 милиона лева стоят зад медийните и институционални атаки срещу шефа на КЕВР Иван Иванов и институцията, която ръководи през последните повече 6 години. Реално става дума за спестени на държавата стотици милиони, които щяха да потънат удобно в джобовете на родни олигарси. Това разкриха пред Faktor.bg експерти от енергийния бранш.

Още в първите дни на новата 2022 година премиерът Кирил Петков се оплака публично, че едва ли не Иван Иванов и КЕВР са в заговор срещу правителство. Червени клакьори и мастити играчи в енергийния бизнес побързаха да адвокатстват на премиера, подхранвайки съмненията за заговор. Имаше и трезви гласове, от десния политически небосклон, които акцентираха, че младият възпитаник на Харвърд е тежко подведен и не познава реалната ситуация.

Става дума за „мъртво вълнение“ в редиците на ВЕИ сектора, който от 1 януари се оказа с орязани премии, които лапа от години.

За да насърчи производството на електроенергия от възобновяеми източници преди повече от 20 години държавата наложи преферeнциална цена при изкупуването й. Тя зависи от коя година въпросното ВЕИ произвежда електроенергия, от какъв тип е, както и от количествата, които произвежда.

Кратката история на сектора показва, че първите ВЕИ са получавали над 700 лв. за произведен мегават час електроенергия. През 2011 и 2012 година е регистриран истински бум на изграждане на ВЕИ – предимно соларни станции. Заявените от тях мощности достигат до 12 хиляди мегавата. Това свръх производство вече не съответства на преференциалните и насърчителни цени, по които държавата е изкупувала електроенергията от сектора. Така през 2012 година се налагат промени в закона и преференциалните цени започват да се прилагат само за малките централи, произвеждащи до 30 киловат часа електроенергия. Целта е да бъдат насърчавани дребните производители. Но на старите играчи в сектора, с които има предварително сключени договори, продължава да се плаща по старите преференциални цени. Паралелно с това започва и либерализация на пазара, като се разработва механизъм за компенсирането на ВЕИ сектора с премия.

Да разгледаме пример, при който определената преференциална цена е 480 лв. за мегават час произведена електрическа енергия, постигната съгласно договор, за да си получат производителите парите.

Как действа механизмът за премии във ВЕИ сектора

Регулаторът КЕВР определя по методика прогнозна пазарна цена за следващата година и тя е валидна от 1 юли 2021 до 30 юни 2022. В конкретния случай е 119 лв. за мегават час. При това положение на всеки производител от ВЕИ сектора му се заплаща разликата между прогнозната и преференциалната цена, тоест 361 лв. в конкретния случай. При нормален пазар, каквито бяха условията през лятото на миналата година, производителите на ток от възобновяеми източници си продават всеки мегават час на 119 лв. и получават премия, която е разликата между двата вида цени. През миналия септември обаче ситуацията се променя драстично вследствие и на външни фактори. Цените на електроенергията тръгват нагоре и преминаха стойности от 300 – 400 лв. за мегават час. При тази ситуация се оказва, че производителите си получават гарантираната от държавата премия – 361 лв., а от бума на цените продават тройно по-скъпо електроенергията, тоест печалбите им изведнъж скачат двойно. Подобни извънредни ситуации обаче са предвидени в закона. КЕВР има право съгласно чл. 31 б, ал. 2 от Закона за енергетиката да промени получаваните премии. Изменението в закона е направено през 2019 г., като целта е да не се ощети държавата. Комисията има право да промени премията, но не по-често от веднъж на 6 месеца, например при промяна цената на тока и други съществени изменения на пазара. По тази причина КЕВР предприема ново ценово решение, защото щетата за държавата ще бъде огромна, а регулаторът може да бъде обвинен в престъпно бездействие. Така се стига до нова прогноза за следващите 6 месеца – от 1 януари до 30 юни 2022 г. Прогнозната цена за този бъдещ период става 150 евро или 293 лева за мегават час. Тогава, според конкретния пример, на един фотоволтаичен парк премията му автоматично пада на 187 лв. получавани до декември. Простите сметки показват, че при променената методика с почти 200 лв. се намалява премията. В резултат на това във Фонда за сигурност на енергийната система за една година ще бъдат спестени 350 млн. лв. за държавата, които инак ще бъдат кеширани между едри акули в бранша.

Засегнатите играчи

са предприели различни опити за въздействие върху регулатора, включително и да се приеме, че КЕВР не може да прави тези промени, защото през декември парламентът е наложил мораториум върху цените на тока. Но тарикатите услужливо пропускат факта, че собствениците на ВЕИ оперират на свободния пазар, а решението на парламента за мораториум е за регулирания пазар и не важи за тях.

В крайна сметка дори и при новата премия големите собственици на ВЕИ не са ощетени, защото продават електроенергията си по новите високи цени, като получават и съответната премия. Просто става дума за свръх лакомия и то на гърба на държавата, като се опитват да представят това като заговор на регулатора.