Ексцентричка проверява Борисов

В четвъртък и петък тази седмица (бел авт. – 8 и 9 февруари 2018 г.) в София ще гостува Франциска Келер, популярна в обществото с псевдонима си Ска – вице-президента на групата на Зелените и депутат в Европейския парламент. В петък сутринта е запланувано дори да даде пресконференция в БТА.

Посещението на евродепутатката вероятно е провокирано от изказването на премиера Борисов в Страсбург от преди няколко седмици. Тогава българският министър-председател заяви, че икономиката ни в момента е в растеж. Корупцията в страната ни бе определена като повсеместна, но и че срещу нея се води „огромна битка“. Въпреки това именно растежът в икономиката и привлечените чуждестранни инвестиции бяха посочени като доказателство за това, че въпреки всичко корупцията е преодолим в обозримото бъдеще фактор в политическия ни живот.

Още по време на изказването на Борисов пред Европейския парламент, той бе подложен на словестна атака от страна на зелената депутатка. Тя бе човекът, на чиито въпроси българският министър-председател отдели най-много време да отговори. Тогава актуалната тема бяха протестите против строежа на втори лифт в курорта Банско, против който бяха българските Зелени. Лайтмотивът на тазседмичното посещение обаче ще бъде корупцията в българската държава.

Франциска Келер е родена в източната част на Германия през 1981 г. Млада и целенасочена идеалистка, член на Европейския парламент от 27 годишна. Говори шест езика, а погледът й е насочен към Близкия изток и проблемите, свързани с миграцията.

Всъщност името й е звучи познато на българските граждани точно поради ангажираността й с проблемите на миграцията и „бежанската“ криза от последните години. Ска Келер беше от най-шумните застъпници на тезата, че страната ни трябва да приема възможно най-голямо количество бежанци. Това тя заяви при посещение в град Пловдив през 2015 г.

Образът на ексцентричната евродепутатка може да бъде допълнен от изявите ѝ в родината ѝ Германия. В немската преса четем, че тя се взема много на сериозно проблеми като правата на животните. Освен това желае „да променим Европа“ – разбирайте демографията на континента – посредством приемане на повече и повече „бежанци“. В същото време Ска изразява своето възмущение от, както ги определя, „десните популисти и десните екстремисти“, които обвинява, в това, че „не правят нищо, за да защитят бежанците“. Тях – „десните екстремисти“ – Ска Келер вижда и като най-голямата заплаха за Европа. И срещу тях тя призовава да се защитаваме. Признава, че визията за Европа на нейната партия – Зелените – е много по-различен от идеите на консерваторите и либералите.

Друг важен пробем за зелената депутатка е социалното неравенство, което според нея е най-голямо в родината ѝ Германия. Системата за наблюдение на европейските граници Eurosur, посредством която страните членки на ЕС си обменят сведения, за да съблюдават границите си тя вижда като опит Европа да се затвори.

В дебат с хърватския премиер от този вторник тя заяви, че публичният дебат относно приемането и ратифицирането на Истанбулската конвенция е нежелан. Подкрепата за джендър идеологията и културният марксизъм са нещо, което без съмнение допълва и пасва в образа на „зелената” германка. Конвецията, според нея, следва да бъде приета незабавно от всички европейски страни. Подобно е и отношението ѝ към икономическата политика на Хърватска, на която не препоръчва приемането на закони, които не са били одобрени от партията на Зелените. Икономическото развитие на страната следва да се подчинява на приоритетите на еколозите – така както ги разбират самите еколози. И отново се засяга любимата тема за емиграцията, като се критикува страната и в това отношение, под предтекст “европейската солидарност”.

Гореописаното иде да ни информира, а от там – и да ни подготви за онова, на което ще станем свидетели, по всяка вероятност, в петък преди обяд. Освен другото, не бива да забравяме, че Европа е демокрацията. Демокрация, в която има плурализъм на мненията, колкото и крайни или поне различни от нашите собствени да са те понякога. Това, обаче, не ги прави по никакъв начин задължителни, нито пък верни. Плурализмът допуска и доста тежко идеологизирани мнения, които се опитват да ни повлияят или да ни “побутнат” по пътя на тази или онази идеология – често не и без средствата на реториката и манипулацията.