Да се върна ли отново в чужбина

Здравейте! По принцип съм колеблива, за това и се допитвам до мнението на по-широк кръг от хора. Проблемът ми е следният. Преди време бях в чужбина. Работех като камериерка в един хотел. Вместо по 8 часа, работех по 11-12. Изискваше се за 6 часа да изчистим по 15-20 стаи (ниво повече от перфектно), а след това чистене на общите части, отделно ме караха и в пералнята да помагам. След работа се чувствах, сякаш някой със сопата ме е налагал. Боляха всички мускули, крака, ръце, кръст и въобще не отшумяваше с времето.

През цялото време се поддържах с хапчета. Получих и дископатия. Отделно унижението беше огромно. Сигурна съм, че някои западняци се отнасят по-добре с кучетата си, от колкото с нас. И така всичко ми дойде в повече и се прибрах. С висше образование съм, в момента работя за 400 лв нещо, което не ми харесва. Парите не стигат до никъде, тъй като съм и на квартира. И сега ме одобриха по една програма за практическо обучение в Германия пак в областта на хотелиерството със заплата 800 евро.

Проблемът е, че се води обучение, но е ясно, че става дума за здрава работа. А 800 евро за Германия са смешни пари. Там е много висок стандартът. Но поне ще ми стигат да си покривам разходите и да не се лишавам от разнообразна храна, което в България с 400 лв. не се получава. Отделно след време като науча езика бих имала възможност за по-хубава работа.

Но истината е, че въобще не ми се ходи в чужбина като знам какъв ад преживях. А от друга страна живея в страх всеки ден в България, че мога да остана без работа, да няма какво да ям. Мечтите ми гаснат ден след ден. Аз съм амбициозно момиче и искам да живея добре, да имам собствен бизнес един ден и така. Представях си живота ми по друг начин.

Никога не съм мислела, че ще работя за 400 лв. работа за среднист. Чувствам се като нереализирана. Аз съм все пак и млад и горд човек. И смятам, че ако сега не се реализирам няма кога. И така съм в задънена улица. Дали да се върна отново в чужбина, след всичко, което преживях или да си остана в България, у дома, но едва да свързвам краищата и надеждите ми за добър живот да угасват.