Да, позорният опус на Мадам В. предизвиква погнуса

Мадам В. погнуси обществото със своя опус „Да погледнеш в очите на папата…”

Валерия Велева, известна като Мадам В., взриви социалната мрежа със своя „опус” за срещата на Борисов с папата. За мнозина думите на Велева предизвикаха погнуса.

„…Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.

Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително, подчертано уважително – смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му. Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се „поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на Балканите!“. Не криеше страховете си, че и тук оръжието може да се развихри.

Взирах се в очите на папата. Грееха.

С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен. Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция… От спомена за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно – доверието.

Това написа Валерия Велева по повод срещата между папа Франциск и премиера Борисов на 25 май.

Словоизлиянието възмути много журналисти, общественици и непознати хора. Ето част от коментарите:

„Да, позорният опус на Мадам В. предизвиква погнуса, като всяко морално падение от подобен род и с подобен мащаб.

Но нека не се взираме в конкретния случай. Трябва да разглеждаме такива събития в реалния контекст и като знаци – като знаци, които и без това да съзнават персони като Мадам В., чрез тях ни дава Животът.

Никак не е странно, че този опус толкова много, буквално едно към едно прилича на словесните плонжове, правени от къде-къде по-талантливи творци по време на соца.
(Тук и аз мога да приведа доста примери от този род).

Аз говоря за знаци, защото за мен е очевидно, че България, след като се лута доста, допусна множество грешки, плати непосилно висока цена, че от всички по възможно най-лошия начин си направихме Прехода, а-ха и да излезе на прав път, но не сполучи, навлезе постепенно в почти десетилетие вече на застой, на загубено за своята модернизация, нормализация, европеизация и демократизация, време, започна да възражда стереотипи и комплекси, похвати и модели на уродливия соц в гротескна псевдодемократична форма и отприщи небивало деморализиране, опиращо се на четири стълба – отказ от правосъдие, некомпетентност на всички управленски нива, арогантно отношение към младите и техния талант, амбиции и желание да са полезни на България, постепенно преориентиране на политиката в противоположна на европейската посока.

И така, докато си играем на отклици и реакции за всякакви конкретни случаи и ги забравяме след три дни, ние не се усещаме, че сме направили завъртане на 360 градуса и един цикъл е завършен. Но не, ние не сме се върнали в изходното положение. А не сме се върнали в него, защото освен въртене в кръг, ние се движим и назад. Т.е. движим се по спирала, но не нагоре, а надолу.

Ето тази моя обяснителна схема ме кара да мисля, че позорният опус на Мадам В. не е сам за себе си и сам по себе си. А знак – знак, че вървим не както трябва и не накъдето трябва. И не стига, че се въртим в кръг, но и слизаме по стъпалата на Времето. А това значи, че можем да се загубим в деветите кръгове на Пространството.
Трябва да се опомним. През опомнянето минава спасението. Дошло е време да се мисли за спасение.
Мой приятел тези дни ми каза – напоследък не се чувствам добре, имам страшна нужда от себе си.
Така мисля аз за България – напоследък не се чувстваме добре, имаме страшна нужда от себе си…”

Николай Слатински

„Валерия Велева at her best! Непостижимо и неподражаемо! Такива текстове осигуряват безсмъртие в света на лакейската журналистика … Гарантират оцеляване при всеки режим. Жалко, че Мадам В няма да може да напише подобен текст за Доган. Би го нарекла богоравен, не ли?!”

Соня Колтуклиева

„Идете, братя и сестри, идете на сайта на Малария Велева „Ебицентър“ и прочетете „Да погледнеш в очите на папата…“, репортаж с елементи на разсъждение, но не досадно много разсъждения и не непременно верни… Давам ви думата си, че това е най-голямото удоволствие, което можете да си доставите облечени! Излъгала ли съм ви някога?! И си носете торбичка, не е изключено да има и случаи на връщане на стомашно съдържимо…”

д-р Тони Филипов

Припомняме, че Велева стана популярна като Мадам В., след като през март 2010 година лидера на ДПС Ахмед Доган се обърна с отворено писмо към журналистката. В част от него той казва:

Браво, Мадам В!

Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г.). Винаги съм знаел, че не си „моралният стожер“ на обществото, за каквато се представяш. Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен PR.

Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от PR стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за „добрия тон“, който ще имаш в писанията си за нас.

Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?

А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че „можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам“.

Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е : от колко места ти плащат за подобни „поръчки“? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за „омекотяване на удара“. Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим…

Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност. Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално.

Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни : накрая всеки трябва да си плати сметката.

Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!