КОМЕНТАР
ГЪРДИ СИ С РОЗИ НАКИЧЕТЕ
Всеки, който не харесва Плевнелиев, е „комуняга“.
Твърдението е на някои коментатори под предишната ми публикация.
Толкова е примитивно това, че дори не си струва да бъде обсъждано.
Кажете обаче, защо го харесвате?
Защото бил мъж – беше написал един.
Ами, добре.
***
Може да го харесвате ето и за какво друго – накратко ще изброя няколко забавни истории.
Онова, което се крие зад тях, е описано в книгата.
***
Веднага след избирането му и още преди да се нанесе в президентската канцелария, Плевнелиев тържествено обеща да даде на БАН 14 милиона лева.
Академиците му повярваха и се възторгнаха.
И нищо не получиха.
***
Отиде в Атон и стана ясно, че не знае, как се изписва думата „уважаеми“.
Имахме водач, който ни Оважаваше.
Не е малко.
***
Сетне втрещи препатилия български народ с откровението, че в предишния си живот е бил ирландска пастирка.
Последното му прераждане било някъде през 1730 година.
Как ли щеше да се проявява по-нататък тайнствената жена в него?
***
Отиде с бронетранспортьор в село Бисер.
Но пет години по-късно не навести Хитрино – в края на мандата вече не му беше нужно да продава фалшиви жестове на състрадание.
Но дали изобщо разбра, че самата България е нещо подобно на село Бисер?
***
Посланик Уорлик го закара инкогнито в Афганистан с американски правителствен самолет.
Върна се и съобщи, че „международната общност” високо ни ценяла заради участието ни в Афганистан.
***
Сетне върна жеста на Уорлик и го повози с електромобил – като рекламен агент.
***
Никога не каза нито една дума за Циганското Надигане.
Но когато Хилари Клинтън дойде в София, той я срещна с група цигани – а не с неколцина български бедняци-пенсионери.
***
При първото си посещение в Рим, в Деня на Светите братя, подари грамадно яйце на папата.
Така разбрахме, че колкото по-кухо е нещо, толкова е по-помпозно.
***
По време на олимпиадата в Лондон се похвали, че на стадиона се е срещнал с кралицата и я поканил да посети България.
И тя приела.
Пет години по-късно тя още не знае, че е приела.
***
После се закани на атентаторите от Сарафово: „Каквото и да й струва, България ще накаже атентаторите от 18 юли”.
И България ги наказа
По-късно пак се закани: „Не само, че ще ги хванем, но ще хванем и техните вдъхновители и ще ги посочим в ООН“.
И ги показа в ООН.
***
Така един възрастен селянин се перчеше от екрана на мечката, която тормозела стадото му: „Аз тъй, мамицата й, аз онуй, мамицата й…”
Но когато репортерът го попита, какво ще направи, ако я срещне, той веднага се закани на самия себе си: „Ами, ще бегам, мамицата си…”.
***
Веднъж врачката/астрологът в него взе връх и той пророкува, че 45 милиарда евро щели да се изсипят в България до 2020 година.
И всички се сетиха, как Симеон щеше да оправи държавата за 800 дни.
***
Журналист от Би Би Си го попита: „Поискаха от вас да се направи одит на всичко, което е било продадено от падането на комунизма насам. Ще го направите ли?“
Плевнелиев отвърна: „Абсолютно“.
И нищо не направи – абсолютно.
***
Отиде на интронизацията на новия папа и го посъветва „Да води този свят със скромност“, тоест – да бъде по-скромен.
***
Нарече Живков лъжец – и назначи негов съветник за служебен премиер.
***
Направи и невъзможното Филип Димитров да стане конституционен съдия.
Като награда, че онзи ликвидира българското земеделие.
***
Сезира Конституционния съд да отмени 20-процентната такса върху приходите на ВЕИ дружествата – от нея всяка година в бюджета щяха да постъпват 200 милиона лева, по 17 лева допълнително към унизителното подаяние, подхвърляно на всеки български пенсионер.
***
Докато лобираше за собствениците на ВЕИ дружества, две американски фирми почти едновременно затвориха заводите си у нас – единият за електроди, другият – за акумулатори; над 500 българи бяха изхвърлени на улицата, без да им платят полагащите им се две заплати; имало клауза, според която могат да ги получат, само ако са участвали в продажбата на сградите на въпросните заводи.
Тия 500 души, дори колективно да се бяха запалили пред Президентството, Плевнелиев нямаше и да погледне към тях – може би щеше да реши, че това е някаква илюминация в негова чест.
***
Похвали се, че на 10 ноември 1989 година отишъл на митинг – и то с тапет, на който пишело „Съд за виновниците“.
Митингът беше едва на 18 ноември.
Обаче Тапетният Герой спокойно се изрепчи: „Казах истината, сгреших датата!“
И сравни Живков с Хитлер,
***
На фестивала „Пирин пее“ раболепно целуна ръката на църковния разколник Брат Джон.
Обаче по време на честванията на Деня на София /2013/, се здрависа с официалните лица, поздрави и Знеполския епископ Наум – но мина покрай патриарха, без изобщо да му обърне внимание.
Друг път пък целуна Патриарха по бузите, вместо по ръката.
По бузите?!
***
А на една снимка от опелото на президента Желев, в храма „Ал. Невски“, бе хванат да се хили.
***
Един ден обяви, че Преходът бил свършил и постави началото на честванията „25 години свободна България“.
***
Плевнелиев така и не представи „първата дама“.
Това породи немалко слухове, но той не си направи труда да даде някакво смислено обяснение.
***
Неистово се натрапваше на публиката.
Веднъж дори даде старта на 62-а колоездачната обиколка на България.
***
Обаче съвсем тайно се срещна във Виена с шефа на чужда корпорация, която дължеше на държавата милиони, а отгоре на всичко отказваше да ги плаща.
***
Учеше на ум и разум – Англия, понеже не си вземала поука от Историята, и Франция и Германия, които трябвало да минат на по-висока предавка.
Но никога не каза и думичка за геноцида над българските лекари.
***
В нарушение на протокола, посрещна американския държавен секретар Кери долу, на входа на президентството – съвместявайки длъжността на портиер с тази на президент.
***
По време на военния „парад“ (2015) не пропусна да сподели новата си фантасмагория за „модерния патриотизъм“.
И веднага забрави за това.
***
Покани тържествено Далай Лама да посети за първи път България – а той вече беше у нас преди почти четвърт век.
***
Албумът „Най-шантавите пози и изражения на Плевнелиев“, ще направи страхотен удар на книжния пазар.
Една снимка представя абсолютния разгул на фриволността: лицето му излъчва пълен екстаз, докато някакъв мъж го целува по време на Празника на розите. Усмивката, която почти е разпрала лицето му, сякаш иска да изрази върховното щастие на обичания от народа си политик.
***
Няколко седмици преди това бе насниман, както си е гушнат от една секс-компаньонка – и пак бе толкова щастлив.
***
На срещата на „високо“ Балканско равнище (октомври 2015) заяви: „Днес, с всяко парче нова ограда срещу бежанците, ЕС застава срещу себе си“.
Щеше да продължава да си къса ризата за бежанците – но нямаше да каже и думичка за народеца ни.
***
Никога не бе отличен със „Златен скункс“.
Неговият трябваше да бъде голям, поне колкото паметника на Съветската армия.
***
Не можа да се споразумее с бившия си Наставник/Бойко за брадата на Вартоломей.
Единият го награждаваше, а другият го отпъждаше.
***
Четири години – в речите си за 3 март, като мравчица се придвижваше към историческите факти.
В началото пропускаше да спомене руския принос, мънкаше, че пет века сме били „под чужда власт“, и пр.
Едва през 2016 година, най-после спомена за „гнет и безправие в рамките на Османската империя“.
След още четири години, може би щеше да спомене и за турското робство.
***
Веднъж си позволи откровена гаменщина – фалшифицира Историята и приписа чужди думи на Левски.
***
Както влезе, така и щеше да излезе от президентството – със смущаващо неприличие.
В словото си – с което обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат – отново изпусна нещо съвършено безтактно.
Заяви, че се „радвал на народната подкрепа“.
Дори Апостола, когото под път и на път цитираше, а и преиначаваше, не би си позволил да каже нещо подобно за „народната подкрепа“.
Нещо повече: той взида в греховното ни ДНК своето неразгадаемо „Народе????“ – за да живеем и се терзаем с тази загадка.
***
Веднъж оприличи Народа на „стадо говеда“, а себе си видя като негов пастир.
***
Похвали се, че прокарал в България „пътя на иновациите“. Интересно, кога ще свърне този път към Хитрино, примерно?
***
Друг път каза, че е поставил България в центъра на Европа – и се опасявал тя да не изпадне в периферията, когато се лишим от услугите му.
Такива като него – хилейки се! – ще ни вкарат и в Ада.
***
Трябваше да направи изявление, че дивакът от Берлин е циганин, че неговата мерзост не е присъща на истинските българи.
Но си затрая – сигурно е решил, че това е дребна историйка за един Сизиф като него.
Обаче имаше нахалството да каже, че носи отговорност за всеки от нас – но не и за онзи циганин-дивак.
***
В навечерието на 2016-а каза: „Успехът на държавата се мери с успеха на обикновения човек“.
Година по-късно той изобщо не се сещаше за това си неволно признание.
Що за успех има тогава държавата, която той толкова усърдно славослови – след като милиони хора живеят в унизителна мизерия?
***
Питаха го, какво иска да открие за себе си след 20 години в учебниците.
Ето какво искал: „Той държа здраво посоката на демократичното и европейското развитие на България“.
Пак нищо за Народеца.
***
През пролетта на 2015-а, Бойко внезапно реши да провери чувството за хумор на простолюдието –и каза, че „България има изключително добър, достоен, прекрасен президент“.