България е беднякът милиардер

Можехме да сме Швейцария на Балканите, но не случихме на държавници

Много хора посрещнаха с недоверие и насмешка новината, че България вече е в клуба на богатите държави (според Доклада за глобалното благосъстояние (Global Wealth Report) на групата Allianz страната ни е 35-а в света по финансови активи на човек от населението). Как така, нали си носим етикета „Най-бедната членка на ЕС?” Къде е истината – бедна или богата е България?

Нека оставим фактите да говорят

Бедната ни държава построи за своя сметка т. нар. Балкански поток – вложи 2.15 млрд. лева в газопровода, по който Русия пласира все по-големи количества газ в Европа. Русия и Турция печелят милиарди от продажбите на синьо гориво, а България получава „трохи“ под формата на транзитни такси.

Помните ли гордостта на Бойко Борисовите кабинети – „безплатното“ саниране? Бедната държава похарчи 2 млрд. лева от бюджета си за оздравяване на остарели жилища. Само дето тази „благодат“ огря едва 3% от населението, обитаващо вехти панелни блокове. Защото държавата даваше по милионче за блокче и парите бързо свършиха.

Като финансов министър Асен Василев изобрети спецпрограма за финансиране на общински проекти – с тригодишен хоризонт и 4 млрд. лева бюджет. Бе приет и списък със сравнително напреднали инфраструктурни обекти, с уговорката той начесто да се актуализира. Така списъкът порасна, а към днешна дата обещаните от бюджета средства вече са 7 млрд. лв. Не е лошо да се инвестира, разбира се, но целият „дизайн“ на тези държавни инвестиции напомня на „безплатното саниране“ и вероятно и резултатът ще е подобен – изсипани (почти) безконтролно огромни ресурси с мижав ефект. Да не говорим, че общините имат финансирания по какви ли не други програми, мерки, схеми, вкл. и от евробюджета.

България е в ЕС от 17 години. Пред нея стоят гостоприемно отворени

„сандъците с милиардите“ –

еврофондовете (а още преди да влезе, имаше достъп до предприсъединителните фондове). Парите трябваше да преобразят инфраструктурата и икономиката на страната. Но крадливи, некадърни и мързеливи политици и чиновници превърнаха оползотворяването на европарите в уродливо усвояване, подкрепяни от ослепяла съдебна власт. Това доведе до провалени и омърсени обществени поръчки, огромно разхищаване на средства, фатални забавяния на важни проекти и загуба на пари.

Съдбата на 10 млрд. лв. от ЕС по Плана за възстановяване остава под въпрос и дори надвисва опасност да се наложи да връщаме и от малкото, които сме получили. А вресливи политици продължават да спорят, че планът е лош и европарите хич не ни трябват, защото можело и сами да си ги заработим – като правим мръсен ток от въглища. Последното твърдение е патент на „Възраждане“, които още не са разбрали, че ТЕЦ „Марица Изток 2“ трупа загуби и спира работа не защото така пише в плана или защото фрау Урсула така е казала, а защото централата е неконкурентоспособна – токът е прекалено скъп.

Старата поговорка „Вода гази, жаден ходи“ живее пълнокръвровно днес в области като Перник, Шумен и Сливен, където загубите на вода са 80%. Такова разхищение на национално богатство (водата) няма в никоя друга европейска страна. А прахосването на милиарди под формата на течове и на циклещи проекти за ремонти на мрежата продължава с пълна пара, защото ВиК фирмите са държавна и общинска собственост.

Бедната ни държава е губила и продължава да губи много заради лошо, алчно и безотговорно управление.

На 31 март България най-сетне се присъедини към Шенгенското пространство, но само по въздух и море. Премахването на сухоземните бариери остана за друг път. А още преди много години премиерът Бойко Борисов тръбеше наляво и надясно, че „ей сега“ ще ни пуснат, всичко сме си изпълнили, само с една прясна боя да се минат КПП-тата, и готово. Е, видя се, че не сме били готови. Знае се и защо – преди всичко

заради корупцията и липсата на сигурност

у шенгенските партньори, че пазим както трябва външните граници. Забавянето означава колосални разходи и пропуснати ползи за българските фирми и граждани. Икономистът Георги Ганев си послужи с математическа закачка, за да подчертае щетите от несвършената работа: „Ако това, че България остава извън сухоземния Шенген, струва 1.5 млрд., колко е струвало на България пълното й отсъствие от всякакъв Шенген – сух, мокър и въздушен – за всяка от годините преди 31 март 2024…“

Някои партии дават всичко от себе си да осуеятят или поне да забавят присъединяването на България към Еврозоната. Другите партии, както и институциите, не направиха и не правят достатъчно, за да ускорят темпото. Пропуснатите ползи са неизчислими. Но ето един малък детайл – само заради необходимостта да обменят левове в евро и и евро в левове, българските фирми и граждани губят милиард годишно от курсовите разлики.

През пролетта Центърът за изследване на демокрацията огласи изследване, според което само в държавната енергетика заради корупционни практики в последните десет години са изгубени 18 млрд. лева. „Става дума за големи енергийни инфраструктурни проекти, които или не са се осъществили, или дори когато са се осъществили, са помогнали на конкретни частни интереси“, поясниха от ЦИД.

Злощастният проект „АЕЦ Белене“ например е

гигантска черна дупка за публични средства

В „гьола“ са погребани милиарди, а консервацията и охраната на доставеното оборудване и до днес продължава да гълта милиони – година след година.

В периода 2004-2016 г. проучвания в блок “Добрич” край село Рогозина разкриха находище с потенциал 15-17 милиарда кубически метра газ (за сравнение годишното потребление на България е 3 млрд. куб м). Активисти на патриотични и проруски партии обаче успяха да наплашат местното население и да го вдигнат на протести, като го излъгаха, че ще се дупчи за шистов газ, което щяло да съсипе Добруджа и златното й жито. И шансът за собствен добив на природен газ бе погребан.

Енергийният мастодонт „ТЕЦ Марица изток 2“ поглъща колосални суми под формата на държавни помощи, разкри наскоро проучване на „Грийнпийс – България“. По изчисления на природозащитната организация, които се основават на финансовите отчети на предприятието, поддържането му на командно дишане само в периода 2019-2023 г. струва 2.6 млрд. лева.

Държавната помощ идва основно по два канала. В първия вариант тецът получава заем от компанията майка – Българския енергиен холдинг. После БЕХ „отписва“ заема – вместо да си получи обратно отпуснатите 600 млн. лева, със сумата се увеличава капиталът на ТЕЦ „Марица изток 2“. Другата форма на подпомагане е свързана с продажбата на електроенергия за регулирания пазар – общественият доставчик НЕК е задължен да изкупува скъпия въглищен ток на ТЕЦ „Марица изток 2″ по силата на заповеди на министъра на енергетиката. Това „спасяване“ струва 2 млрд. лв.

Тези схеми се разиграват и в други ресори, където държавата се опитва да прави бизнес.

През лятото служебното правителството се похвали, че капиталът на „Български пощи“ „оздравително“ е увеличен с 50 млн. лв. Премълча, че това са пари от бюджета, значи наши, на данъкоплатците. Тези 50 млн. лв. бяха отпуснати назаем, уж като временна помощ. Но „временната помощ“ се оказа за вечни времена – заемът бе отписан, превърна се във вноска на държавата. Малко след като тази операция бе приключена, шефовете на пощите пак се опитаха да обясняват, че няма пари за заплати.

Голяма работа, ще кажете, тези 50 млн. лв. са капка в морето. Да, но тази „сумичка“ е поредната от

дългата серия „куче влачи, диря няма“

По съвсем същата схема през 2019 г. държавата занули 134 млн. лв. задължения на БДЖ – като ги обяви за вноска, с която вдига капитала на холдинга. Пак ви се струва дребно? Ето още по-впечатляващ случай – през 2022 г. държавата отписа 600 млн. лева борчове на „Топлофикация – София“ към „Булгаргаз“ и БЕХ.

Към епопеята на прахосничеството трябва да добавим и създаването с бюджетни милиарди на държавни фирми като предприятието за стопанисване на язовири и ВиК холдинг, служещ основно като касичка на закъсали ВиК предприятия. .

България е богата държава, която небрежно си тъпче богатствата. В центъра на София блика гореща и лековита минерална вода. Вместо да работи като СПА комплекс, старата Централна минерална баня стана Музей за история на София (музеят е прекрасен, но защо да е точно тук?!).

Не можем да изчислим колко милиарда са погребани през годините в „златни“, но пък лошокачествени магистрали и в скъпи, но „през пръсти“ ремонти, ако калкулираме спестения асфалт, надписаните разходи за материалите и „авансите“, изнасяни с чували, сбъркани проекти, „непредвидени“ свлачища и т.н.

На този фон кой може да се съмнява, че България е богата държава? Ако беше бедна, отдавна щеше да е фалирала. Богата е, защото има предприемачи, чужди инвеститори, работлива средна класа, които тикат нагоре икономиката като Сизиф. И да, можехме да сме Швейцария на Балканите – ако не бяха толкова много и толкова силни кърлежите и търтеите в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Коментар на Юлиана Бончева