Бояджишкото клане от 1876 г. е второ по жестокост след Баташкото

Днес някои продажни безродници се опитват да омаловажат ТУРСКОТО РОБСТВО и дори да го обявят за несъществуващо! Под диктовката на продали се на Анкара политици, депутати и министри, се пренаписват учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца.

Димитър Георгиев-Бико, Фейсбук:

Винаги, когато някой политически лайнар ми говори за „Присъствие“…

Днес е 17 май, още една незабравима дата от ТУРСКОТО РОБСТВО в България, защото само един робовладелец може да се разпорежда така с човешките животи, може да убива безнаказано и да решава кой ще живее, кой ще умре и кой да бъде даден на турски семейства за роб или робиня.

На този ден се навършват 142 години от Бояджишкото клане и Кървавото хоро на 50 деца от село Бояджик, Ямболско.

Кървавото хоро е кулминацията на Бояджишката буна.

Всичко е опожарено, разрушено, разграбено.

Според исторически анализи на чужди дипломати “никой, който не е видял лично последствията от изгореното село, не може да си представи колко страшно бедствие го е сполетяло.”

На 11 май 1876 г. хората от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий.

По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи.

За да имат време да избягат по околните села, селяните поставили стража в покрайнините на селото.

По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт.

Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.

Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат.

Започва зверското им физическо изтребление.

Убити са десетки мъже, жени и деца.

В съседното село Болярско са скрити около 50 деца на възраст от 13 до 17 години, но голяма част са издадени и отведени от турците в местността Рачерски мост, след което преди да ги убият са накарани да играят хорото, останало в българската история като „Кърваво хоро“.

Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро, ще ги пощади.

С надежда да се спасят, младите се съгласили.

Музиката засвирила и те заиграли тежко сватбено хоро.

Със звуците на кавала започнало и свистенето на ятаганите, децата по едно падали посечени.

Турците не позволявали на никое да не напусне хорото.

Така последните е трябвало да играят върху телата на своите братя, сестри или приятели…

След това турските заптиета с пищов доубиват всеки от упор.

След оттеглянето на турците става ясно, че един не бил доубит – раненият в корема Тодор Вълчев Русев, който успял да отхвърли телата върху себе си.

Той е единственият оцелял, който разказва зловещата история за Бояджишкото кърваво хоро, което е част от историята на България по време на петте века робство.

Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците.

Девойките и жените, които не са избити са озлочестени и дадени на турски семейства за робини.

Бояджишкото клане е определено от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане след Баташкото.

Сред убитите е и дядото на великия българин, изобретил компютъра – Джон Атанасов.

Неговият баща по чудо оцелява.

Куршумът, убил дядото, оставя белег на главата на петмесечния Иван, оцелял в прегръдките на баща си.

Той спасява детето си с цената на своя живот…

Днес някои продажни безродници се опитват да омаловажат ТУРСКОТО РОБСТВО и дори да го обявят за несъществуващо!

Под диктовката на продали се на Анкара политици, депутати и министри, се пренаписват учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца.