Бившите комсомолци натегачи си останаха натегачи ама на нов господар

Като си спомня колко зашмуляно комсомолче натегач беше!

Днес не можах да не се сдържа да гледам една дискусия между Александър Симов и ефенди Евгений Михайлов.

Присъстваха така до болка познатите ни клишета за „лошия комунизъм“, „несъщесвтуващия български фашизъм“ и разни други простотии, които няма да цитирам, защото искам да запазя здравия си разсъдък.

Бившият комсомолец-другар Е.М. така и не успя да се присламчи до никого, сега пък го налегна една „криза на индивида“ (няма да я нарека „криза на личността“, защото, за да имаш такава, трябва да си личност, а не гнида). Горкият бивш млад меринджей – преродил се в бей на ердогановата ДОСТ, вече сигурно не знае в кой век живее. Аз съм изненадан как СДС не са излязли с боен вик „СДС–ДКМС: ВЕЧНА ДРУЖБА!“

Скъпият ни почитател на „Великолепния век“, бардът на агент „Павел“, меланхоличният български вариант на Али Раза плаче за демократично-ислямска службица някъде, ама кой да му я даде? От време оно знаем колко му е било тежко на Кириак Стефчов, но ако беше се преродил, сигурно щеше да е горд с постигнатото.

Кириак Михайлов или Евгений Стефчов, заедно с другаря агент „Ивайло“ (по-известен като Иво Инджев), гордо пазят ибрикчийския завет на османските колаборационисти, като на всеки 3-ти март или на друг български празник отделят слюнка и мъстят за „историческата неправда“ като отричат т.нар. Освобождение.

Е, как да не върнеш крумовите закони или поне да ги избесиш?