Балтийските лакеи преиграват с истерията!

В САЩ осъзнаха заплахата от война заради поведението на Прибалтика

Министърът на външните работи на Латвия Едгар Ринкевич увери САЩ, че Латвия няма намерение да устройва провокации и да въвлича Америка в Трета световна война заради необходимостта от поддържане на съюзника по НАТО. Оправданията на Ринкевич означават, че в САЩ са осъзнали заплахата от въоръжен конфликт с Русия заради външната политика на Прибалтийските държави. Литва, Латвия и Естония, в очите на Вашингтон, от невинни жертви на „руската агресия” се превръщат в малки провокатори, чието поведение заплашва националната сигурност на САЩ.

Два дни след своята шумна среща с президента на Русия Владимир Путин президентът на САЩ Доналд Тръмп даде интервю пред американския консервативен канал Fox News. По време на разговора водещият пита президента, защо неговият син при военен конфликт, да речем в Черна гора, трябва да ходи на война?

„И аз мисля за това. Черногорците са силни и агресивни хора, ако започнат да проявяват агресия, поздравления: третата световна война започва”, отговори президентът на САЩ.

Отделна история е каква реакция предизвика в Черна гора този обмен на мнения. В Подгорица се стреснаха, че Америка иска да ги изгони от НАТО и побързаха да уверят всички в изключителното миролюбие на черногорците и дори предположиха, че Тръмп е насъскан срещу тях срещу съпругата си-словенка.

Впрочем, въпреки силните епитети по адрес на черногорския народ, всички са разбрали, че в интервюто с Тръмп става дума не именно за Черна гора. Американският президент и неговият интервюиращ обсъдиха популярния в школата на американския политически реализъм проблем с така наречените „малки страни”- американски съюзници по НАТО, които не могат да се защитят сами и които висят като демоклиев меч над Америка, заплашвайки да я въвлекат в регионални конфликти.

„Според политическите реалисти, чиито идеи се харесват на Доналд Тръмп, разширението на НАТО на изток и включването в него на „Малки страни” е сериозна грешка на Вашингтон, защото съюзът с тези страни не осигурява сигурността на САЩ, затова пък създава заплаха от началото на ядрена война с Русия.

„Сигурността на САЩ съществено пострада в резултат на добавянето към НАТО на Естония, Латвия и Литва”, писа преди три години списание Forbes.

От реалистически позиции американското издание разсъждава за съответствието на американските интереси от разширяването на НАТО за сметката на Прибалтика. „Разширяването към Балтийските държави се оказа колосална грешка, в резултата на нея членове на НАТО станаха безпомощни нации, чиято защита не представлява интерес за останала Европа, страни, които нямат никакво геополитическо значение за Америка, но въвлечени в остра полемика с Русия. Ако се случи нещо лошо, то Америка при минимална подкрепа от европейските „съюзници”, ще трябва, съдейки по всичко, да си има работа с притежаваща ядрено оръжие Русия по повод спорните въпроси, представляващи значително по-голям интерес за Москва, отколкото за Вашингтон”, твърди Forbes.

Затова и в Прибалтика не се подлъгаха, че Тръмп има някаква антипатия към черногорците и приеха думите за Черна гора на своя сметка.

Латвийският външен министър Едгар Ринчевич в съответствие с поговорката „гузен негонен бяга” побърза да увели американците, че Латвия няма да въвлече Америка в Трета световна война. В интервю пред Financial Times Ринкевич коментира думите на Тръмп за Черна гора, заявявайки, че Латвия няма намерение да устройва провокации и да разпалва въоръжен конфликт в региона на Балтийско море. Латвия, твърди нейният външен министър, влиза в Северноатлантическия Алианс единствено, за да се чувства защитена.

Според Ринкевич тезата, че малките страни, били те Люксембург, Латвия или Черна гора, са способни да провокират глобален конфликт, е мит. Министърът на външните работи се изказа непривично дипломатично, „забравяйки”, че тази теза дълго време се доказва от Русия или изразявайки се с езика на самия Ринкевич, „кремълската пропаганда”. Но това е разбираемо: МВнР на Латвия това не е телевизионна компания CNN, че да си позволява да говори, че Доналд Тръмп говори на езика на Кремъл. За такива думи по адрес на американския президент на Ринкевич веднага ще му дойде един зад врата от Държавния департамент.

В САЩ на равнище Белия дом се случва осъзнаване на това, за което дълги години говори Русия: някои американски съюзници по НАТО се държат като малки провокатори и с тези си свои действия създават заплаха за военен сблъсък между две ядрени свръхдържави.

Първите в списъка на подобните съюзници са страните от Прибалтика.

Едгар Ринкевич се занимава с подмяна на понятията, когато след Латвия поставя в списъка с малките държави членът на НАТО Люксембург. Защото малцина обръщат внимание на това, че в западния политически дискурс „малки страни” се разпространява на първо място на Литва, Латвия и Естония, въпреки че в Европа има достатъчно страни, които са по-малки по размер.

Белгия, Холандия, Швейцария и Дания също са обективно малки страни, отстъпващи по площ на Прибалтийските. Но никоя от тези страни не се нарича малка, защото субективно никой на международната арена не ги вижда и не ги възприема като малки. Дания, Швейцария или страните от Бенелюкс се приемат като големи. Провеждат обмислена и отговорна външна политика, не навират в лицето на света своите исторически болести и не свеждат цялата си международна активност до съседните си страни.

Изразът „малки страни” по отношение към Латвия, Литва, Естония и някои други страни-членки на НАТО се произнася с жалостиво-извинителен тон, молещ с разбиране да се отнасят към комплексите, фобиите и фантомните болки, които определят политиката на тези страни.

Именно така американците уверяват руските си колеги, че трябва да се реагира на страните от Прибалтика с нейните безкрайни истерии, че Русия ще ги окупира всеки момент. Бъдете снизходителни към тях, тези малки народи са понесли тежка историческа травма през ХХ век, трябва да се реагира със съчувствие.

Ако другите европейци не се държат така и не поставят в основата на политиката си комплекси, фобии и фантомни болки, то трябва да се смята, че за тях ХХ век е бил лек и безопасен, така ли? На Запад такива въпроси не са задавани и още повече оправдават прибалтийската неадекватност.

И едва сега се разбира на Запад, че тази неадекватност далеч не е толкова безобидна, колкото изглежда.

Балтийският регион заради тези фобии се е превърнал в такъв барутен погреб, че само да се хвърли клечката… И неадекватността на литовското или латвийско ръководство е напълно достатъчна, че да привлече вниманието на съюзниците и да хвърли тази клечка.

Глупостта и безотговорността могат да причинят значително повече вреда от прякото злодейство. В САЩ започнаха да осъзнават тази истина относно своите съюзници – „малки страни”.