Армията ни тъне в ужасна мизерия, а даваме военните си бази без пари

България е една от двете сред 150 държави, която не взима „наем“. През 2006 г. подписа „споразумение за съвместно ползване“

За армията неотдавна имаше разисквания с какво да я снабдим и как няма пари.

Още има спорове за изтребителите – колко останаха, стигат ли, не стигат ли. Покрай другото имаше парад за Гергьовден – на 6 май т.г.

И той беше най-тъжният военен парад, който съм гледал.

Една войска, която е всявала респект не само на Балканите, но и в цяла Европа, да бъде докарана до това дередже…

Една войска, пред която комшиите са треперели, че като ревне „Напред, на нож!“, те си го превеждали като „По пет на нож!“.

Една войска, командвана от капитани, която спаси делото на Съединението.

Една войска, в която при жегите край Одрин и Чаталджа бойците й събличали куртките, но забождали на голо на гърдите си ордените „За храброст“!

Една войска, при която по времето на „социализъма“ всяко изпращане на новобранец се превръщаше в празник за цялото село, защото провождаше поредния бъдещ защитник на Отечеството!

Една войска, в която, макар и с лично мърморене, беше за мен и чест, и гордост, и (вече) приятни (и приятелски) спомени да служа.

И една войска след това

Една войска (ако въобще може да се нарече с това благородно понятие), на която някакъв министър нареди да си нареже ракетите СС-300, щото му приличали на „кюнци“. „Кюнците“ сега ги купува Иран, ама „от производител“, а не нарязани като нашите, щото те сега и за кюнци вече не стават, а само за циганската любов, наречена скрап.

Една войска, която си съсипа и 3/4 от бронираната, и 5/6 от въздушната техника само за да се сложи сега пред новите отвъдокеански „продавачи“ на изостаналата им военна машинария.

Една войска, която хич не бих се учудил, ако вземе да купува и пушките М-16, докато цял свят не спира да пазарува „Калашников“. А за България, освен че го произвежда, съм гледал и реклама, на която пише „Изберете 10“. За несведущите – това беше марката на завод „Арсенал“ в Казанлък.

Една войска, която си пази луксозните камиони „Мерцедес“ купени срещу огромни комисиони, но не пропуска да „отдаде“ за нуждите на момчетата от Гранична полиция вече наистина старите ЗИЛ-131. За да може след това да твърди, че те за нищо вече не стават и й трябват нови комисиони за западна техника.

Една войска, в която срещу кратка, но добре платена школа в западни военни училища „демократичните“ офицери са готови да забравят всичко – и откъде са тръгнали, и откъде са преминали.

Една войска, която не се посвени да похарчи половин милиард евро за западни хеликоптери, но която в последна сметка и на парада този Гергьовден се „отсрами“ българският национален флаг да се вее не от „Кугар“ (апропо, къде са те), а от руски (съветски) Ми-17.

Една войска, която има за министър лице, което подсказва размисли за нови оръжейни сделки и огорчени догадки за вече договорените такива…

Спирам дотук. И продължавам с пояснения. Които обаче не изтриват и нито ред от написаното по-горе. Че даже, поне според мен, и не му противоречат.

Убеден привърженик съм на членството на България в НАТО. И от 1991 г., когато се създаде

Атлантическият клуб в България като негов активен деец не съм спирал да работя за реализацията на тази идея.

Първо, защото след разпускането на Организацията на Варшавския договор (ОВД) през същата тази година се сгромоляса цялата ни концепция за защита на националната ни сигурност. Преди това тя беше – задръжте турците и гърците (ако ни нападнат – б.р.) за 4 часа, после идваме ние (ОВД де, а иначе – руснаците). След 1991 г. обаче „ние“ вече ги нямаше…

Второ, защото, вече осиротели, но с две могъщи армии, потенциална заплаха за държавицата ни от юг, най-логичното беше да им станем съюзници. Т.е. да разчитаме на приятелството, а не на враждебността (и агресивността) на комшиите ни.

И трето, но не и по важност – ЕС беше възприел вече една много хитра (и мързелива) тактика – да използва НАТО като „кандидатстудентски“ изпит за мераклиите да влязат в него. Искате членство в европейското семейство? Я първо минете през членство в НАТО, и ако то каже да, тогава може.

А тъй като и аз исках да съм „европеец“ (каквито ние, българите, сме си били далеч преди други „европейски“ племена), логично подкрепях (и не спирам да го правя) и идеята „България в НАТО“.

Дотук добре. Обаче… Обаче първо се оказа, че всъщност НАТО си е САЩ под прикритие.

И ако понякога вземат и части от други армии (като нашата полева баня в Афганистан или „пушечно месо“ в Кербала, Ирак), то е само да легитимират едноличното си присъствие там.

Обаче и второ. Даже и Уикипедията се обърка колко са военните (сухопътни, въздушни, морски) бази по света – дали са „само“ 900, или са над 1000.

Не се обърка обаче за други две неща.

Първо, че навсякъде за тези си бази Америка плаща едни добри пари като наем. Нещо като квартиранти – на квадратен метър по толкова, за вода – толкова, за разни други услуги – толкова и т.н. Но са си пари де, и то съвсем немалко за съответния „хазяин“.

За да не ходя много далеч, още във връзка с югославската криза Унгария даде на САЩ бивши съветски военни бази. И това се отрази изключително благоприятно върху местната икономика – според сайта www.nato.int.acad. около 100 милиона годишен приход от присъствието на средно 5000 американски войници…

И тука идва второто – ние сме една от двете (наред с Австралия) сред 150 държави в света, която не получава „наем“! Защото през далечната 2006 г. България подписа със САЩ не договор за техни бази на наша територия, а „споразумение за съвместно ползване“. Демек, за гратис!

Е, не е съвсем гратис де. Циганите от Ново село ги наемат срещу скромно възнаграждение да играят терористи против американските освободителни сили. А те това си го знаят – тренират като айдуци из селата около Сливен и се поддържат във форма.

А иначе авиобазата в Безмер, Ямболско, според списанието Foreign Policy се нарежда сред шестте най-стратегически (в света!) американски военни бази. Следователно само от нея можем да изкарваме значително повече пари от унгарските „бивши съветски казарми“.

Можем, ама май не искаме. Защото и тя се води „за съвместно ползване“. България просто е пуснала безплатно американците, защото сме заможна държава и нямаме нужда от техните пари… Ами дали пък не е дошло време да спрем да се правим на заможни.

По стечение на обстоятелствата през 2016 г. изтича срокът на договора ни „за съвместно ползване“. Пак (уви!) по стечение на обстоятелствата вече се оказахме в стратегическия епицентър на геополитическата ситуация – и от север, и от юг. Която не се знае накъде ще избие… Та ако ще ни трепят, поне да не е безплатно!

Значи, от една страна, ако приложим НАТО-вските разчети за Унгария, за 10 години по 100 млн. долара излиза, че сме понесли „пропуснати ползи“ от САЩ за около милиард.

От друга страна, американците си правят устата да ни продадат ескадрила старички Ф-16 за около 800 млн. долара.

От трета страна, в техните авиобази залежават консервирани неколкостотин изтребителя.

От четвърта страна, неотдавна подариха на Гърция 400 машини от точно такава ненужна им вече техника.

От пета страна, дали пък да не се опи­таме при подписването на новия договор със САЩ да поискаме същото?

Разбира се, тук има и шеста страна – че вероятно нашите храбри чиновници от военното министерство ще усетят болезнено собствените си „пропуснати комисионни ползи“.

Но нека поне веднъж и те да усетят, че да си под пагон, не е само да си на издръжка на данъкоплатците.