Американците се самоизбиват по конституция

На 8 ноември т.г. бивш войник откри стрелба в студентски бар в калифорнийския град Таузънд Оукс, избивайки 13 невинни млади хора. Стрелял безразборно, ей така, за кеф, искал трупове – човешки. На 27 октомври 11 души загинаха при стрелба в синагога в град Питсбърг. На 29 септeмври двама полицаи загинаха при престрелка с въоръжен мъж в щата Мисисипи. Девет дни преди това четирима убити даде стрелба в щата Мериленд. Това е статистиката само от последните два месеца.

Миналата година имаше далеч по-зловещи примери. На 2 октомври 2017 г. в Лас Вегас бе извършено най-масовото убийство в историята на САЩ от 1982 г. – тогава загинаха 58 участници в музикален фестивал, а над 400 бяха пострадалите. Сатаната стреляла от 32-я етаж на хотел. Преди това рекорд държеше касапницата в гей клуб в Орландо, когато паднаха 49 невинни хора. Други 26 се простиха с живота си при стрелба през ноември 2017 г. в баптистка църква в Тексас.

Върнатата още по-назад лента не е по-различна. Касапница на 20 юли 2012 г. в киносалона на американския град Аурора, щата Колорадо, погуби 12 души пак заради единия кеф от кръв и трупове. Същата година, но през декември, откачан изби 28 души в начално училище в Град Нютаун, щата Кънектикът, като от тях 20 бяха деца на 6-7-годишна възраст.

Мнозина смятат Америка за олтара на свободата и модерната цивилизация. Та ето този олтар не можа да опази 20-те дечица, обречени да заситят кръвожадността на един изрод, който преди детската касапница бе убил и майка си. И който искал трупове, защото светът му бил нещо крив.

Според издание „Атлентик“ (The Atlantic) всяка година в САЩ с извършват средно 300 000 нападения с огнестрелно оръжие. Съгласно друга статистика един милион американци са убити в собствената си страна от огнестрелни оръжия след убийствата през 1968 г. на негърския водач Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди. По-рано това десетилетие водещият Бил Мойерс от телевизия Пи Би Ес констатира, че в САЩ са загинали много повече американци,

отколкото във всички войни на Америка взети заедно

„Вашингтон пост“ посочва статистика от 2003 г. на Световната здравна организация (СЗО) за смъртността от огнестрелни оръжия в 23 индустриално развити държави. И 83% от смъртните случаи се падат на САЩ. Още по-зловеща е разбивката на данните за категориите жертви. 87% от загиналите са деца до 14-годишна възраст и 86% са жени. Тоест убитите от законната употреба (или злоупотреба) с оръжия са изцяло беззащитни, напълно невинни жертви. В сравнение с развитите страни в Европа САЩ очевидно е „държава с необичано високо насилие“, гласи едно от проучванията на американския университет Дюк, цитирано от „Хънфингтън пост“.

Статистиката казва още, че в населението на Щатите има 283 млн. броя огнестрелни оръжия – без да се броят военните и полицаите. Това е горе-долу по една единица огнестрелно оръжие на всеки жител от 310-милионната държава. Според „Хънфингтън пост“ това прави 88,8 единици оръжия за лично ползване на 100 души. В САЩ може да ти доставят у дома поръчан пистолет, както се доставя пица.

Представлявайки само 4% от световното население, американците притежават 42% от 644-те милиона лични огнестрелни оръжия по света, твърди изданието.

Световният класик на словесността Антон Чехов е казвал, че ако на сцената има пушка, тя неминуемо ще гръмне. Не е възможно при толкова много оръжия на американската сцена да няма касапници с напълно невинни жертви. „Където има повече оръжия, има и повече предумишлени убийства“, констатира проучване на Харвардския изследователски център за контрол върху правонарушенията.

И се получава следното нещо – Америка е не само оръжеен магазин,

иконата на световната демокрация е стрелбищен полигон

където обаче мишените не са макети на човешки глави и тела, а живи и най-вече невинни хора. А и невръстни деца, както става ясно.

Защо обаче е така? Оказва се, че е заради Втората поправка от конституцията. Текстът й гласи: „Доколкото добре организираната милиция е необходима за безопасността на свободната държава, правото на хората да притежават и носят оръжия не трябва да бъде нарушавано“. Тази поправка обаче е приета преди няколко епохи – през 1791 година.

Така сглобеният пъзел ни дава следната картинка – в тази държава свободата да убиваш, правото да отнемаш човешки живот е заложено в самия закон. Който при това е нещо като правна вкаменелост отпреди вече 4 века. Масовите убийства в Америка са заложени в светая светих на държавността – нейната конституция. Този един милион американци, убити от правото на лично оръжие, всъщност са жертви на Втората поправка. Те са убити от американската конституция. В този смисъл в тази държава с нейните претенции да е икона на напредъка и свободата, има нещо злокобно. САЩ не са ли Сатанински Американски Щати?

Звучи абсурдно, ама големият враг на тази държава не е бил нито СССР, нито сега Русия, Китай или Иран, нито Ирак на Саддам Хюсеин, нито Виетнам навремето. Нито вкупом, нито всеки поотделно е избил толкова много американци. Американците направо се самоизтребват и големият им враг е тяхната конституция с нейната Втора поправка, третирането им на свободата и правата – ето това е равносметката от този един милион американци, загинали от правото на лично оръжие, „приложено“ от техни сънародници.

Съответно каквато е конституцията, такъв е и законът. В страната няма общонационално законодателство за личното оръжие. За сметка на това всеки щат има свое законодателство, но то е много пъстро. И съответно хлабаво. В някои щати например искат медицинско свидетелство на купувач на оръжие, в други – не. В някои не можеш да купиш повече от една бройка огнестрелно оръжие в рамките на месец, в други не е така. В едни щати възрастовата бариера за купуване на оръжие е 18 години, в други – 21 години.

„Може ли някой сериозно да твърди, че нашите сравнително хлабави закони относно оръжията нямат нищо общо с тези кървава данни“, попита „Вашингтон пост“ след масово убийство в Аурора.

Но на политическия Олимп никой не смята да затяга законите, драстично да ограничи продажбата на лично оръжие, камо ли и изобщо да го забрани. Например

никой не смята да прати в музея фосила на Втората поправка

„Твърдо вярвам във Втората поправка. Не мисля, че нови закони биха променили нещо в подобен род трагедии“, това са думи на републиканския кандидат президент Мит Ромни, който бе съперник на Барак Обама за президентския мандат 2012-2016 г. По думите му истинското предизвикателство били не оръжията и законите, а хората, които „правят немислими, невъобразими и необясними неща“. Това е все едно възпитателка да обвини един малчуган, че си счупил ръката при падането от катерушката в двора на детската градина, след като е оставила децата без надзор.

По повод касапницата в Аурора тогавашният конгресмен Луис Гомърт учудено бе попитал пред Би Би Си: „Недоумявам защо в цялата зала, в която е имало толкова много хора, никой не е носил оръжие със себе си.“ Значи според въпросния законодател американците трябва да ходят въоръжени на кино. По тази логика те трябва да ходят въоръжени и на театър, опера, балет. Изобщо културният живот да се милитаризира. А не е ли по-логично да бъдат забранени или поне силно ограничени оръжията за лично ползване? Този законодател все едно е предложил в името на личната ни безопасност да забием колата си в дървото, за да тестваме въздушната й възглавница.

Отношението на политиците в Америка към правото на лично оръжие се дължи не само на малоумната им вяра в светостта на това право, но и на далеч по-прозаични причини от политическия бит. До голяма степен политическата класа на САЩ

е заложник на оръжейното лоби

а масовите убийства в страната се дължат и на това лоби. В него влизат няколко организации, обединяващи както любители, така и производителите на оръжия. От тях най-влиятелни са две – „Националната асоциация на стрелците“ (National Rifle Association), и „Собствениците на оръжия в Америка“ (Gun Owners of America). Те са толкова мощни, че с тях се съобразяват конгресмени и политици на щатско и федерално ниво. Публична тайна е, че те съставят списъци на кандидатите за президенти, за конгресмени и губернатори. Онези, които се обявяват срещу свободното притежаване и търговия с оръжията, попадат в черния списък и губят избори. За самоизтребването на американците това лоби е виновно толкова, колкото и Втората поправка. То всъщност е рожба на правния фосил. Не случайно Републиканската партия не посяга върху правото на лично оръжие, а Демократическата партия говори за затягане на контрола и ограничаване на търговията, но само говори. Както виждаме от статистиката, нищо не прави.

Да видим обаче какво мисли обикновеният американец. Едно допиване на авторитетния Пю рисърч сентър (Pew Research Center) показва, че 67% от допитаните възприемат инцидента в Колорадо като изолиран акт на хора с проблеми, а не като проблем на системата. Според допитване пък на „Галъп“ 73% от жителите на САЩ се обявяват срещу ограничения на свободно притежаване на оръжия – най-високият показател в дебата за личното оръжие през последните 40 години. 53% пък са срещу по-строги мерки за продажбата и притежаването на автоматично и бойно оръжие.

Не че сред редовите американци няма привърженици на по-строгия контрол върху личното оръжие. Една анкета на в. „Ню Йорк таймс“ и телевизия Си Би Ес показа, че 63% от допитаните искат да се забранят определени категории опасни оръжия – примерно автоматите. 71% пък настояват да се забрани на наркоманите да купуват оръжия. Но те са малцинство.

Накрая излиза ето какво – и конституция, и законодателство, и елит, и редовият гражданин, и обществените нагласи са в полза на личното оръжие. Всъщност на избиване на невинни хора, включително и деца, на американското самоизтребване. Америка няма необходимите мозъчни клетки да прозре, че е враг на самата себе си и търси врага другаде. Е, как да не се запита човек не е ли сбъркана тази държава? И американците не са ли станали вече като зомбита с това отношение към свободата и правото на лично оръжие?