ИСТОРИЯ
„Аз съм българка!“
През 1913г. сръбският престолонаследник Александър І удря шамар на 7-годишно момиченце в Скопие, което на наглия му въпрос Па ща си ти? отговарило „Аз съм българка!“
Иван Вазов посвещава стихотворението „Па щта си ти“ на детето – герой Васка Зойчева.
Октомври 1913 година. Балканите врят и кипят. Българинът се е изправил в неравна битка за освобождение на „брата роб“. В битката „не сме“ сами. Редом с нас са Гърция и Сърбия, които са фокусирали алчния си взор върху българските земи, докато ние носим на гърба си тежестта от битките.
На 14 октомври сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич влиза в Скопие и като съюзник на България бива посрещнат тържествено от местните. Българите великодушно са простили десетилетната подлост на сръбската външна политика помагаща на Османската империя в борбата с ВМОРО. Подлостите са оставени в миналото в името на общата цел – победа над вековния враг. В тези велики времена сръбският принц гордо минава през Камен мост в Скопие, окъпан в цветя. Вдъхновеният сърбин пита едно малко момиченце – Васка Зойчева „Па шта си ти?“ (Каква си ти?). И получава чистосърдечният отговор БЪЛГАРКА. Вбесен от истината Александър удря шамар на момиченцето.
Новината за това се разпространява в целия свят, а Патриарът на българската литература Иван Вазов посвещава стихотворението „Па щта си ти“.
През 1934 г. в Марсилия крал Александър І е ликвидиран от Владо Черноземски.
Та, драскачо Миленко Неделковски, историята се повтаря. Минат не минат стотина години и всичко се завърта отново.
И помни, че всичко, от което се нуждаем, ни е завещано:
С враг врагувам – мяра според мяра,
с благ благувам – вяра зарад вяра!
„Па шта си ти?“ – такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
„Па шта си ти?“ – с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;
„Па шта си ти?“ – туй питане навред –
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец –
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье –
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
„Тук българи са, българи от памтивека!“
Април, 1913 г.
„Цитатите“
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ